автор: INTCHOLINI

Колебание ме плаши
и дъхът ми спира сякаш.
Но поглеждам със надежда,
а съдбата мен погледжа.

С колко още изпитания
ще изкупя наказание,
за да мога най-накрая
щастието да позная?

Колко още трябва, питам,
да се примирявам с ритъм,
който хич не ме устройва
и се нижат дни безбройни?

Още колко дълги нощи
моя съм стръвно ще пощят?
Колко още дни безлични
ще минават безразлично?

Облаци вмрачават дните,
мъка тегне над душите.
Слънчев лъч си път проправя. -
Няма страшно! - Ще се справя!



19.10.2002г.