автор: rygit

Дни и нощи има, във които
усещането ти е… че не си сам.
Чувстваш се във Щастието инкогнито,
двамата сме във един - и ти си там.
През времето това минаваш – като на парад.
Спира ти дъхът! Дишаме - на кратки пресекулки.
Хубавото те залива - като чувствен водопад,
a в душата - лутат се светулки.

Иска ми се… Миговете твои… Дано да са били подобни…
Усещането… яко е! Нали!? Сякаш си новороден?
След това изригват чувства на емоциите сродни,
а светът около теб е чисто нов, бял - и променен!

Rygit