автор: liulina

На времето капанът силно стяга,
изплъзва се животът из под пръсти,
надсмива ми се Хронос, бяга, бяга,
а устремът ми още е невръстен.
Бера от плодовете, що съм сяла,
а виното житейско е горчиво
и гроздове сурови съм изяла,
преди да почна с тях да се опивам.
Нали и аз със лозето си зрея
и след това в джибри се превръщам,
не знам дали на края ще успея,
с горчиво вино, сладост да преглъщам!