Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Solariya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13937

Онлайн са:
Анонимни: 403
ХуЛитери: 4
Всичко: 407

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: marathon
:: LeoBedrosian
:: mitkoeapostolov

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтатиха е нощта
раздел: Други ...
автор: daro

Дочух две-три думи
предадени
с непослушни ръце.
За глухонямата Ваня…
Но екота бе от куршуми.

Тя е мъничка роза,
още не чува
и не говори.

Вътрешен глас ме затисна.
Едно
почти неподвижно момче
само в ума си снове…
Какво е
глухоняма да пусне „стреличка”?

„само с тебе говоря
само тебе те
чувам”

…на Ваня и Влади…


Публикувано от aurora на 16.05.2014 @ 09:44:09 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   daro

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Двете стотинки
автор: LeoBedrosian
158 четения | оценка 5

показвания 49503
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"тиха е нощта" | Вход | 4 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: тиха е нощта
от mariniki на 17.05.2014 @ 20:53:36
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
тиха е... благословена, сълзяща тишина..
смиряваща..


Re: тиха е нощта
от daro на 19.05.2014 @ 07:58:24
(Профил | Изпрати бележка)
mariniki, тя сигурно се вслушва в гласа на Бога независимо от вродената й

тихота, но никога не е чувала молитвата на божествения глас на Борис Христов

...

(.)

]


Re: тиха е нощта
от rajsun на 16.05.2014 @ 09:56:39
(Профил | Изпрати бележка)
!


Re: тиха е нощта
от daro на 16.05.2014 @ 13:46:17
(Профил | Изпрати бележка)
...:) - тиха усмивка - това е техния език - универсалният!

...(.)

]


Re: тиха е нощта
от ami на 16.05.2014 @ 13:13:40
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
ощетените във видимия свят- надарени в другия:)


Re: тиха е нощта
от daro на 16.05.2014 @ 13:51:49
(Профил | Изпрати бележка)
харесвам мирогледа ти... но мнозинството има какво да научи от тях :)

...докато разхожда глутниците с, насам-натам ;)

Осветен ден, душа!

(.)

]


Re: тиха е нощта
от ami на 16.05.2014 @ 16:16:19
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
като казвам"другия" нямах предвид отвъдния, а точно оня свят на невидимото общуване, в който всички са свързани- те -много повече от другите и затова има какво да учим- повече ние от тях:))

]


Re: тиха е нощта
от daro на 16.05.2014 @ 17:06:18
(Профил | Изпрати бележка)
анджак, де - нечовешките проявления на мисъл и дейност са баш от тоя свят

... и са окрупнено мнозинство в изгодата, користта... все груба материя - та за

тях казвам, че има от какво да се поучат - не от имагинерен, а от един невидим,

но съществуващ, истински, чист и добър... несловесен свят... в който общуването

е рафинирано до частица и изведено до знак :)

...но за това са необходими осветени сетива, одухотворени същности - абе, какво

ти обяснявам... точно пък на теб - Душата! ;)))

(.)

]


Re: тиха е нощта
от ami на 16.05.2014 @ 17:40:52
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
ми а де:))) - Душеприказчик;)

]


Re: тиха е нощта
от daro на 17.05.2014 @ 09:03:47
(Профил | Изпрати бележка)
не бе - вадидушник с чаровен ник - дар(.)

:)

]


Re: тиха е нощта
от voda на 17.05.2014 @ 20:32:27
(Профил | Изпрати бележка)
Хубав стих, Даро - идейно наситен...

А за "Камъче" ще ти разкажа нещо: един йога бил заравян на 6 метра в земята - окован във вериги и заключен в ковчег. Успявал да излезе...
Веднъж някакъв скептик решил да провери дали наистина притежава неземна сила и го ударил ненадейно с юмрук. Невероятно е, но го убил.

Та, всеки си има "Ахилесова пета". Да не припомням, че и малкото камъче обръща колата...

Благодаря за оценката!


Re: тиха е нощта
от daro на 19.05.2014 @ 08:50:44
(Профил | Изпрати бележка)
Техниките(игрите, гимнастиките, повторенията...) с подземна и наземна

посветеност са демонстрации, които обслужват предимно тялото и формите -

формалното.

Инкарнациите ще си търкалят колелото и ние в него ще се подмятаме без да

се доближаваме до ядрото... нито ще напуснем кръга - ограничението, докато

се движим по древните ни пътища с личните си каруци. Важното е, с каква

вибрация ще облъчем камъчето и какво ще излъчим! Ще ти е нужна ли

каруца, ако искаш да кривнеш от пътя, от долината, от заоблените

възвишения и тръгнеш по пътеките към върховете, седловините, отвесите?

Ще ти е нужен само коня и то донякъде - после си пеш - сама!

Там!...ще ни се даде благодатта - вие сте

божествени - ходете, търсете се и светителствайте...

Там...може да ни осени(да ни се спусне) и идеята за двигателя с вътрешно

горене, безмоторното летене, реактивния двигател и т.н....

Тогава каручката ни ще бъде само мил спомен,

за който понякога ще благодарим в архива на паметта за достойните

предназначения и осъществени пътища на предците ни.

Сега ние имаме своите - свобода от камъчетата на предопределеното, за да

бъде Той в предназначението ни - богове в път и воля за Единосъщие.

Без страх, но с отговорност и тревога за бъднината.

Осветен ден!

(.)

]