автор: erka

...защото никога
не стигам навреме,
той вече е седнал на стълбите
и протяга краката си
по цялата улица.
Без часовник е
и не знае, че
задъханото ми бързане
е изгубило всички
сърдечни прескачания
на попътни прогнози.

...и се налага
да го прескоча,
заради мокрите многоточия
по стъклата
на ненавременните ми
закъснения.

...а той,
безпрогнозно
протяга краката си.
Не по стълбите.
Не по цялата улица.
Не след бързащото задъхване...

Търпеливо сяда отвътре,
където не закъсняват безсънията
и ми навива часовника...

...преждевременно.