 |  Сред пепел вкусвам с клоните снега
(забравих смисъла на това, което никне) -
засята с време, бременна с тъга,
ме оглушава пепел от годините.
И често закъснял се питам пак,
на планината върху стремето застанал -
нима безкрайността е само знак
на паднала от облаците сянка...?
След миг гърмът ще разруши и мен -
самотен бор
под мълнии пренесен,
във жертва от нестихващия хор
на ветрове събрали свойта песен.
- Къде е границата, неусетен свят?
Изплъзваш се, о, светлина последна!
Невидимо, макар и не богат,
със тебе никога не чувствах бедност.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 11
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Признание" | Вход | 10 коментара (34 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Признание
от Rodenavlotos на 13.05.2014 @ 16:21:43
(Профил | Изпрати бележка) | | Богатството не е в онзи смисъл, който му придава човешкото общество и което преследва цял живот така настървено. Истинското богатство- на духа, човек проумява, за съжаление, едва на определен, доста късен етап на живота си. Тогава му се отварят очите, но късно. Е, поне някои са достатъчно честни към себе си и към останалите, да го признаят или да споделят това си проницание, така, както е направил авторът, в този поетичен текст. Поздрави за тази споделена мъдрост, приятелю Мисана! |
Re: Признание
от missana на 13.05.2014 @ 17:40:45
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, приятелко, за оценката и за коментара ти. Честно споделям, че така добре както ти формулира нещата, аз не бих могъл да го направя. Ти каза абсолютно всичко. Навремето имаше един италиански филм /свързан с мафията/ на покойния режисьор Дамяно Дамяни /"Изповедта на полицейския инспектор пред прокурора на републиката"/.
А тук имаме "Изповедта на един бор пред сайт Хулите".
Сърдечен поздрав от мен: Мисана |
]
Re: Признание
от RachelLevi на 13.05.2014 @ 16:46:58
(Профил | Изпрати бележка) | | Това е поетично и нежно..., особено финала...Поздрави! |
Re: Признание
от missana на 13.05.2014 @ 17:47:09
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за ласкавите думи! Но все пак съм длъжен да споделя нещо с Вас. В момента съм на 60 и през целия си съзнателен живот съм отделял твърде много време за поезия. Изчел съм маса неща. И съм се убедил, че всяко отъждествяване на поезията с нещо поставено в тесните рамки на едно лично пристрастие е гибелно за самата поезия. Не всяка поезия звучи нежно и лирично. Един Бертолд Брехт например, не звучи никак /ама никак/ нежно и лирично, но кой може да оспори, че е велик поет.
Мога да давам примери до безкрай, но не в примерите е същината, а в разбирането на този важен въпрос.
С поздрав: Мисана |
]
Re: Признание
от RachelLevi на 13.05.2014 @ 21:18:26
(Профил | Изпрати бележка) | | Аз също се занимавам цял живот с поезия, господине! Преподавам литература над двайсет години...Поезията започва от ясната фраза и изисква лекота при четене и дълбочини на проникновението...Усетих богатството на Вашия речник и това отбелязах...Не мога да простя на пишещи тук както бедния речник, така и неясната фраза, дългите разлети композиции, неизяснената / за тях самите/ идея...Поезията е съвършенство и синтез - това, което може да се прости на прозата, тук - не може...Хегел я поставя на върха на величествената пирамида на изкуствата...Бъдете здрав! Не ми се сърдете / аз ще си понеса ударите тук от доброжелатели/, Вие сте по призвание поет, а Поезията ще обичам винаги - но в нейната ФИЛИГРАННОСТ... |
]
Re: Признание
от missana на 13.05.2014 @ 23:45:10
(Профил | Изпрати бележка) | Впечатлен съм от споделеното. Приемам това отношение към поезията с най-голяма доза доброжелателство. Но искам да Ви задам един прям въпрос и се надявам на прям отговор.
Вие ме критикувахте за предходното ми стихотворение /според Вашето твърдение/ по принципиални причини. При това критикувахте и оценихте с най-ниската възможна оценка една импресия от няколко реда. Как Вашето съгласие с идеите на Хегел и Вашата принципност възприемат "честушките" на Албатрос. И те ли са на този Връх, за който Хегел говори /визирам последните няколко стихотворения на Албатрос в сайта/. Защо не подходихте принципно и към неговото последно "творчество", а единствено моят скромен текст пробуди Инстинкта ви за принципиалност?
Надявам се да имате доблестта да ми отговорите публично. |
]
Re: Признание
от viatarna (viatarna@abv.bg) на 14.05.2014 @ 00:13:03
(Профил | Изпрати бележка) | Много моля подобни въпроси, missana, да си ги изяснявате в лична кореспонденция.
"Публичното" обсъждане на творчеството на друг потребител на сайта по този начин е неприемливо. |
]
Re: Признание
от missana на 14.05.2014 @ 01:01:59
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря за това своевременно напомняне. Поемам ангажимент да не го правя за в бъдеще, но бях провокиран от "принципната принципиалност" на един от коментиралите ме, който я разпростира единствено върху примери от моето творчество, пропускайки по-очевидните примери. |
]
Re: Признание
от RachelLevi на 14.05.2014 @ 05:09:35
(Профил | Изпрати бележка) | Отговарям Ви. Написала съм две единици, мога и повече, но едва ли ще го правя - не ми се занимава ...Попаднах на Вашето, защото сте четен...Албатрос има и безидейни творби,/ като всички нас/ но той е Майстор на стиха, великолепно владее формалните му белези и това май винаги ще го спасява...Това е занаятът...При художниците е същото - има рисувачи и художници на идеята...Албатрос е рисувач, владее занаята...Знам, че ще ми отговорите, че поезията не е занаят, но въпреки всичко е...Умение...Без дълбоките идеи обаче остава само занаят...С ТЯХ Е ПРОЗРЕНИЕ...
Като стария тих ювелир - сам
e майсторът - в нощите чезне...
Той не помни ни сняг, ни лъчи -
само в бял филигран се оглежда.
Там е слънцето, скрито в света
от очите на толкова живи...
Всеки ден сам излива, гради
красота от сурова стихия.
Не от днес, не от вчера стои -
заприличал на своята сянка.
Колко дни-векове ще зазижда
този сън във словесна магия?
Няма свят съвършен – само път:
майстор тих, филигран и надежда...
Рашел Леви / " Път"/
|
]
Re: Признание
от missana на 14.05.2014 @ 10:21:03
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за Искрения отговор! След него и глухите ще про-чуят и слепите ща прогледнат. Проблемът Ви не е в единиците, които пишете избирателно на онези, които имат в пъти повече четения от Вашите "филигранни" творби. Проблемът, както и предполагах, се оказва единствено в принципите Ви. Принципи, които правят изключения и реверанси, независимо как са мотивирани тези изключения /и реверанси/, не са никакви принципи и най-добре е да не бъдат прокламирани, защото започват да звучат гротескно. Всъщност името на тези принципи е само едно - Верноподаничество. Това, след току-що коментираното от Вас, вече е ясно за всеки зрящ.
А "присъдите" Ви за майсторство и "немайсторство" ми напомнят методите на светата инквизиция. То всъщност така е било винаги при принципните хора. |
]
Re: Признание
от RachelLevi на 14.05.2014 @ 12:30:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Не зная защо се вълнувате толкова, след като вярвате в съвършенствата на творбите си и сте толкова четен...Аз, като по-скромна, не припадам от ужас, че не ме четат...Достатъчно ми е това - кой ме чете...Оценката на Райсън ми е скъпа, защото е голям лирик и принципен човек...точно за творба, за която някой си ми е написал единица...Приемете ме като "някой си" ...Защо се вълнувате? Човешкият диалог е важен, а големината на Поезията се измерва в Небесния дом...Поздрави! |
]
Re: Признание
от missana на 14.05.2014 @ 14:06:56
(Профил | Изпрати бележка) | Ето, че отново действате с прословутата си "принципност":
"Албатрос е Майстор на стиха...";
"Оценката на Райсън ми е скъпа, защото е голям лирик..."
Никой не изразява съмнение в горните твърдения. Но защо Ви е необходимо това верноподаничество. Това заставане на лакти "пред силните на деня". Така печелите благоразположението им ли? Или очаквате бъдещи дивиденти от подобно поведение? Това, че демонстрирахте публично "единомислие" с Албатрос по отношение на мен, не мисля, че ще го накара да Ви уважава повече. По-вероятно е да се случи точно обратното. Защото, колкото и да не Ви се вярва, той има и обективна преценка за нещата и отдавна е наясно пиша ли добра поезия или не. Дори самият факт, че на моменти ме е нападал яростно, е свидетелство, че написаното от мен не му е безразлично.
По-скоро се запитайте, защо никой не напада Вас и филигранната Ви поезия.
За мен не е необходимо да вярвам в себе си /Вярвайте си Вие - за "филигранност", за "Небесния дом" и т.н./. Аз просто знам, че СЪМ! И не се влияя от това дали Райсън, или някой друг признат майстор на словото, ще ми ръкопляска. Очевидно Вие имате нужда от подобно потупване по рамото. Ето в това е основната разлика между нас двамата.
На добър час към "Небесния дом"!
|
]
Re: Признание
от RachelLevi на 14.05.2014 @ 16:46:44
(Профил | Изпрати бележка) | | Това за силните на деня ми е толкова смешно...Не се нуждая от никого, обичам Истината и поезията ми е скъпа...През миналата година последната ми книгата беше наградена с национална литературна награда, а мои стихотворения преведени на иврит и английски от хора, които ги представиха в чужбина...За конкурси няма да говоря, там всички сме вземали награди, нито за публикации, алманаси, рецензии...Имам всичко, можете да проверите ..., но няма да участвам в диалози под ниво..., това Вашето говори за остаряло мислене...Не смятам, че Албатрос или Райсън са сила за мен, защото аз си имам своя и точно тя ми забранява да продължавам подобен диалог...А Вие ме громете, продължавайте..., ако не можете да се успокоите..., защото някой Ви е критикувал...Спокойно! Нека критикуват мен! |
]
Re: Признание
от anonimapokrifoff на 14.05.2014 @ 19:18:43
(Профил | Изпрати бележка) | | Няма да коментирам доколко спорът ви е съществен и обоснован, Мисана и Рашел, и ще се постарая да не размахвам назидателно администраторски показалец. Никой не обича да бъде критикуван и в този смисъл реакциите ви са обосновани и предвидими, но намесването на други потребители и коментирането им, независимо с каква окраска, е излишно. Ако повярвам на думите на Мисана, трябва във всяка буква да виждам един сатрап, който броди из сайта, коли, беси наред и се казва Албатрос. Подобно сатанизиране на този поет е просто смешно. А колкото до авторитетите, безрезервното им приемане е едната страна на медала, а другата - пълното им отричане. |
]
Re: Признание
от RachelLevi на 14.05.2014 @ 19:53:04
(Профил | Изпрати бележка) | | Разбирам го като подкрепа...Аз отдавна исках да прекратя спора...Приех охулване, забележки, всичко само и само да го прекратя...Приписана ми беше любов към авторитети, аз нямам такава, но имам съвсем нормално самочувствие, което не зависи от сатанизирани или не, личности... |
]
Re: Признание
от shrike на 14.05.2014 @ 20:05:46
(Профил | Изпрати бележка) | | Според мен в основата на спора е фактът, че Албатрос държи тон на много от пишещите/четящите все едно е дерибей и корифей на сайта. Не зная, може би му е правена забелжка вече. За примери могат да се вземат "тюрлю гювеч"-ът в кометара му към този текст или пък назидателния тон в обявата за "морския" конкурс (където освен всичко не е и прав). Но това последното е без значение. Кое дава право на този човек да се държи така? Естествено е хората да се дразнят и това предизвиква препирни и нездрави отношения. Всеки избира как да изрази или да не изрази мнение към текст, който не одобрява или не харесва, но трябва да има някаква мярка. Критиката е хубаво нещо. Трябва да ѝ се радваме. Но за целта тя трябва да благонамерена и поднесена с нужното уважение. Няма по-равни из равните, нали така? :-) |
]
Re: Признание
от shrike на 14.05.2014 @ 20:25:29
(Профил | Изпрати бележка) | | Критиката на Рашел изразява определена гледна точка и какво по-хубаво от това да се говори за поезия и гледни точки? Дори тема може да си отворим и да разсъждаваме там :-) Нямам за цел да коментирам подбудите на Рашел. Това, което казвам е, че понеже Албатрос не спазва добрия тон и прекалява хората са настроени да възприемат може би повратно критиките "в негова подкрепа". |
]
Re: Признание
от missana на 14.05.2014 @ 22:44:04
(Профил | Изпрати бележка) | Поднасям искреното си извинението на anonimapokrifoff . Тя е административно лице и е длъжна да съблюдава правилата на сайта. И постъпва отново благородно, което благородство тя нееднократно доказва на дело.
Действително твърде много внимание отделих на г-жа /или г-ца/ Рачел. Истината е, че тя ме нападна първа /но като втори център-нападател/, приписвайки си на всичко отгоре и благородни подбуди. Това преля чашата. Не познавам Рачел и не зная какви награди е получавала или кой я е награждавал. Може да бъде преведена и на арамейски, ако има кой да го направи и съответно да плати за превода. Всеки може да бъде преведен на всеки език, дори и чрез Гугъл транслейт, или подобна програма. Но това няма никакво отношение към случилото се. Аз съдя за нея единствено по поведението й спрямо мен. А то бе двойнствено. Първо крнитикува с общи фрази стиха ми и му пише оценка 1 и то значително по-късно от критиката си. След това започва да ме ласкае. После пак ме хули и т.н. Какво мога да мисля в подобен случай. Ще си замълча. Знам само какво би казал Иисус за подобно поведение: "Който има уши нека да слуша. Който има очи нека да гледа..."
Аз спирам дотук. Оставям г-жа Рачел насаме със съвестта й. И дано тази съвест не е загубила дар слово. Или думите й да не са преведени вече на някакъв неразбираем за г-жа Рачел език. |
]
Re: Признание
от shrike на 13.05.2014 @ 17:52:48
(Профил | Изпрати бележка) | | Изпитвам завист /благородна/ - за усещанията и мислите породили това прекрасно произведение,... и за написаното. Поздрав! |
Re: Признание
от missana на 13.05.2014 @ 18:32:27
(Профил | Изпрати бележка) | Голяма благодарност, shrike, за високата оценка и за толкова затрогващите думи в коментара ти!
Сърдечен поздрав от мен: Мисана |
]
Re: Признание
от Lucky68 на 13.05.2014 @ 19:08:31
(Профил | Изпрати бележка) | Напразно вярват, че простора
е царството на древен бор.
Напразно му завиждат и за взора
царствено отправен в необятна шир.
Когато с диви бури си танцувал
и виелица у теб е търсила подслон
ти знаеш, че за тях си съществувал
но в корените свои впиваш взор.
И тленното шепти с онази мъдрост
поемана със страст от древната земя,
че всяко нещо е за някого потребно
когато свети в свойта същина.
Ти винаги ме провокираш, Мисана!
Прости дързостта ми, че пиша коментарна поезия, вместо дълбокомислени анализи!
Поздрав от сърце: Lucky |
Re: Признание
от missana на 13.05.2014 @ 23:31:08
(Профил | Изпрати бележка) | Лъки, мерси за оценката и за този великолепно импровизиран стих. Ценя много високо стихотворните коментари. Така, че не мога да приема за дързост такива коментари. Мога само да ги приветствам.
Поздравление от мен и специален поздрав!
Твой: Младен Мисана |
]
Re: Признание
от mariniki на 13.05.2014 @ 20:53:21
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | как незримо се изплъзва светлината...
през миглите на времето премрежени
и с последните отблясъци на бялото
отива си всичко, което сме обичали...
мисана, приятелю как добре те разбирам само...
великолепно твое стихотворение... поздрав
за теб - мил и сърдечен.. |
Re: Признание
от missana на 13.05.2014 @ 23:37:43
(Профил | Изпрати бележка) | Много ти благодаря, Маги! И за оценката и за коментара ти. Чудесна стихотворна импровизация, бих казал - пленителна. Признателен съм ти, че винаги намира мила дума за мен.
Сърдечен поздрав и искрено пожелание за нови красиви лирични творби!: Мисана |
]
Re: Признание
от Breeze на 13.05.2014 @ 23:05:17
(Профил | Изпрати бележка) | | Мисана, признавам, че не ми достигат силите да правя анализи на поезията ти. Мога само да се възхищавам и да те чета с удоволствие! Поздравления! |
Re: Признание
от missana на 13.05.2014 @ 23:35:09
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за подкрепата, Breeze! Изразена в оценка и коментар. Анализите са работа на критиците и често пъти, когато са тенденциозни /за съжаление/ - на зложелателите. А ти си била винаги точен човек, на когото държа и като на поет.
С голяма благодарност: Мисана |
]
Re: Признание
от apostola на 14.05.2014 @ 09:51:35
(Профил | Изпрати бележка) | Не мога да се вредя от нужни и ненужни коментарии.
Но аз пък го харесвам, Мисана!
Бъди и пиши непук на всичко! Времето ще покаже прав ли си
или не си прав във стила си!Поздрави от мен! |
Re: Признание
от missana на 14.05.2014 @ 14:21:59
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Апостоле! И за оценката и за коментара ти.
Прав си - Времето е единственият стойностен критик!
Сърдечен поздрава: Мисана |
]
Re: Признание
от IGeorgieva на 14.05.2014 @ 11:54:44
(Профил | Изпрати бележка) | | Харесах споделеното откровение! Въздействаща образност и мъдри послания! Ирена :)) |
Re: Признание
от missana на 14.05.2014 @ 14:24:14
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Ирена за хубавите думи, които каза и за високата оценка, която даде за стиха ми!
Лек ден от мен и творческо вдъхновение!
Твой: Мисана |
]
Re: Признание
от missana на 15.05.2014 @ 00:05:57
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за подкрепата, Ради!
Трогнат съм.
Сърдечен поздрав от мен! |
]
Re: Признание
от mpaloma на 15.05.2014 @ 12:39:55
(Профил | Изпрати бележка) | | ...докосна ме този стих.. Поздравления! |
Re: Признание
от missana на 15.05.2014 @ 19:53:37
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, мпалома! И за оценката и за коментара ти.
С най-топло чувство: Мисана |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 787
ХуЛитери: 3
Всичко: 790
Онлайн сега:
