автор: rygit

Тя беше застанала почти на ръба на скалата. Гледаше към хоризонта. Той стоеше по-навътре и не смееше да пристъпи напред. Тя се обърна към него, а в очите ù се четеше покана:
„Ела тук, до мен. Виж колко е красиво небето.”
Той ù отвърна с категоричен поглед. Сякаш искаше да ù каже:
„Не искам! Страх ме е от високото. И от теб ме страх. Страх ме е да не ме бутнеш!”
Тя го погледна предизвикателно и отново, като че ли искаше да го подкани с красивите си миловидни очи:
„Не се страхувай! Приближи се до ръба. Аз нали съм тук.”
Той завъртя плахо глава и се вгледа назад към сигурното равно на скалата зад тях. И после пак погледна към нея – все едно искаше да ù каже:
„Точно от теб ме е страх. Ти никога преди това не си ме канила да се приближавам толкова близо до ръба. Ти ще ме бутнеш. От това ме е страх.”
Тя му отговори с леко поклащане на глава. Може би искаше да го убеди в противното. Нещо като…:
„Няма да те бутна. Ела, не се страхувай! Сега вече е друго. Ще видиш. Високото вече не е толкова високо. Ще видиш! Само ела! Не се страхувай! Ела!”
Накрая той ù се довери. Приближи се до ръба. Надникна надолу. От високата скала, на която бяха застанали, гледката бе зашеметяваща. Винаги, когато видеше този простор, му се искаше да може нещо да направи в него. Например да стигне до другия му край, който бе там почти до хоризонта. Но на него не му достигаше смелост. И най-интересното бе, че не го бе страх от небето, а от високото. Понечи да се обърне, за да я погледне отблизо в очите. Искаше му се да разбере защо го кани толкова близо до ръба иии... точно тогава…
… тя го бутна!
Той изписка уплашено. Очите му се отвориха широко. Зениците му, изтръпнали от ужас, изпълниха почти изцяло пъстрите ириси. И той полетя. Полетя надолу към урвата, изпънал врат от изненада и уплаха. Във високото откъм скалата зад себе си дочу присмехулен крясък, изпълнен с ехидно задоволство. След това - всичко утихна. Около него стана много синьо. И много тихо. Както винаги навярно си е било в необятните небесни простори.
Секунди по-късно орлицата разпери криле и полетя след младото си орле. Все пак му бе майка. Не биваше да е само в първия си полет.

ПП (прочетох някъде нещо и реших да го направя на басня)

Rygit