автор: pord

На съпругата ми Донка


Чудеха ми се разни всезнайковци:
"Бе как го излъга това момиче?!"
Ами да можеха
да омайват!
Или поне да обичат…

Видях те през оная сляпа неделя
на площада
с пролетното въстание.
Крилете ти бяха толкова бели -
въпреки цялото разстояние.

Оттогава до днес ни върти животът
и крилете ти станаха на ръце;
но в тях още гнезди доброто,
а нощем блесва бяло перце.

Пу, да не ни е уроки, но ето:
да ни надвият не съумяха
ни бита, ни битието,
ни победите, ни загубите.

Не спорим кой повече бил обичал
и не търсим дълбоки прошки.
Знаем, че който ни е дал всичко,
може да ни даде и още.