автор: benelina

И ти ли като мен опипваш мрака
с окръглени от тишина очи?
Луната - полудяла нестинарка
танцува по жарава от звезди.

Остави ли ми някакво послание
в невинния трептеж на перуниките?
Минутите - дъждовни капки падат
и вечността е грешно ненаситна.

Повтори ли най-свидната надежда?
Морето си от шепите изплиска ли?
Запомни ли, че кукувича прежда
не я лови едничката ни истина?

Намери ли в цвета на слънчогледите
страха на семената от плашилото,
когато на дъга приличаш целия,
а аз съм полутонна до безсилие?

Във джоба ти сърцето ми от камъче
дочува ли на бурите ти пулса?
Глухарче във косата нося, само че
отнесе вятър фините чадърчета.

Ще бъдеш ли последното небе,
очите си разсънени да вдигна?
Най-силни са крилете ми във пет,
любима моя обич и енигма.