автор: andromen

Един захвърлен ангел в парка спи,
сънувайки сценария на свойто детство.
С крила потръпвайки в рояк мухи
той стиска в шепа щедрото наследство.

Матрицата на вестника е негов дом,
а пейката – добрата му роднина,
чийто питомен Троянски кон
е негов град и остров и родина.

Не искайте от него да брои лета,
да помни благодетел или съдник –
той има малко име Свобода
и вятърът е негов вечен спътник.

Но ако тайно с Бог понякога говори
е вярващ, проницателен и вещ
и слиза нощем Господ огън да запали
от неговата малка крива свещ.