автор: plami_6

С какво, море, заслужих сушата?
Вградих вълните ти в мозайка.
Изгубен съм... Сребриста чайка
в очите ми заспива сгушена.

Потръпва пролетта, засукала
миражи в моята Итака.
Загръща ме със неочакван
покой и самота просмукана.

Сега ще бродя във безсъници.
Луната ме целува пътьом.
Притихва в стъпките ми, скътан,

тайфун от страсти. Не тъгувам.
Допускам зимата за спътница.
С лика ти още се сбогувам...

---