автор: andromen

Плувах в други води, с друго име...
Видях те пред катедралата, на площада...
Помня само кораловият риф на очите ти,
актиниите на шапката,
описващи фигурите на Лисажу
и назъбените сенки на шпиловете...
Недоразвитата перка на сърцето ми
напразно изпърха за помощ –
удавих се в океана от щастие...
...Откакто Слънцето е изгаснало
са останали само фосилите на мига.
Все някога децата ми ще ги изкопаят...