автор: erka

Знаеш ли,
как мразя да чакам.

...а всичко е
така малотрайно.

Само чакането
е някаква
бавно разградима досада.

...и се разпадам безпаметно.
Някъде.
С някого.
Някак си.
Прекрачвайки срока за годност
на опаковката.

Някога
имаше поне съдържние
и бяха беззначни датите
и се усмихвахме от наивност
на няколкото процента гратис.

...а така мразя да съм досадна
и упорита като
разпадане.

Ключът е
на обичайното място.

...и го издърпай отвътре,
ако не можеш... да чакаш.