автор: via

Не се сърди на неясните обещания,
когато светът е объркан,
говори неясно.
И понякога остават недоразбрани
и стъпките, и контрастите...
Не надничай в очите, които заекват неволно,
не чети само първото изречение...
Слушай реката, която се спуска отгоре
и гласът, който срича стихотворение...
В кърпа вързан е този живот
и го носиш нататък,
вдъхновен от неясното щастие.
А то се отлага във времето
като златен пясък,
докато остарееш
или пък докато пораснеш.
Ту любовна, ту някаква друга интрига...
те вдига
и те сваля надолу...
във страстите.
И както четеш тази книга -
намираш понякога
синоними на щастието.