На вратата, ликът е залепен
под папионката му черна –
отец споминал се зелен.
В служение
светостта си завещал
на синовете –
по пътя, който всеки е избрал
да се разминават винаги с наглеца.
Да следват стъпчицата
по-близка до Твореца.
И когато свърши парапета
да не спират –
да поставят слънчевата папионка
и продължат в животворния си ден.