автор: daniele

Тих омаен шепот
И мирис на трева и на зюмбюл...

В нощта разцъфнал и намерил
Прислон от хладната роса.
Тъмнината е събудена и ярка,
Изпълнена със звуци и Луна-
Просто необятна светла сянка,
Протегнала безплътната ръка.
Докосване и стихнало стеснание
И призрак в споделена самота.
И глад, и някакво послание-
Те тръпнат плахо в сивота.
Сред покоя на гробищните камъни,
Насред поляната с безплътните цветя,
Се носи леко полъх жаден,
Стаил въздишки и скръбта.
Угаснали във светлото на мрака,
Две кротки сенки бледни,
Преплетени ръка в ръка
С целувка срещат заревото на нощта.

Тих омаен шепот
И мирис на трева и на зюмбюл...