автор: rumpel

Когато тревата в ливадите плаче,
а буйна коситба душата й грабва,
из нивите расне дете-пеленаче
и в себе си крие душата на хляба.

И клас наедрял чака в пълна ръкойка
мома да се спре, на главата с косичник
и сърп във ръка... Сред безчислена бройка
душата на хляба открито наднича.

А щом поналее пшеницата зърно
и дъх на препечено носи се слабо,
ревниво жетвари се молят да зърнат
над тях как се рее душата на хляба...