автор: rygit

Приискало ми се е...
за нас със теб...
... така де... нещо човешко!
Еee… Не е кой знай какво...
Нали не изглеждам като Смешко?
Не, не... и не е толкова спешно!
Приискало ми се е...
Но моля те... Не, не, не!
Не се усмихвай!
... и не ме разбирай погрешно!
Та приискало ми се е...
Нещо да трепти и във теб! И във мен!
Да го има и във нощ.
Да го има и във ден.
Да го има без усилие... ей така.
За ръка да се държим... И на сън! И на яве!
Да тече по между ни любовта,
като чиста хубава река.
Водата й да ни носи духовно здраве.
Камъните остри в нас да изглажда с ласка.
Те да са обли, гладки и красиви,
да са откровени голи и без маска.
Сутрин във прозрачност слънцето да ги огрява.
От допира със другия...
и от човешката топла приятност,
на никого пръв да не му се става!
Съмнението за това...
сянката си да забравя.
По дъното на реката ни любовна
да бляскат светлинки игриви
И дните ни докрая никак...
ама... никак да не са сиви!
Приискало ми се е...
за нас със теб...
... така де... нещо човешко!

Rygit