Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 3
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1313 четения | оценка 5 | показвания 123758 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"от подножието на тепе, към верността" | Вход | 3 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: от подножието на тепе, към верността от daro на 28.04.2014 @ 09:26:57 (Профил | Изпрати бележка) | вчера отидох да потърся място на тепето за засаждане на едино бадемово дръвче
определих място, получих разрешение... но все още имам съмнение, дали трябва:)
...(.) |
]
]
Re: от подножието на тепе, към верността от daro на 28.04.2014 @ 16:34:09 (Профил | Изпрати бележка) | ..."след като вече си го видял" - ето затова на мен не ми е нужно, но едно
белодробно разклонение май никак не е излишно за всички, нали - стига да не
пречи на археологическите разкопки и артефакти :) |
]
]
Re: от подножието на тепе, към верността от Meiia на 27.04.2014 @ 16:40:31 (Профил | Изпрати бележка) | Тъкмо щях да си го тълкувам и ...прочетох отговора ти.
Усещането за "отсамната отвъдност" шях да обяснявам откъде ме срещна в стихотворението, но ти си го казал, което я потвърждава - пластове, пластове, пластове и все живи. |
Re: от подножието на тепе, към верността от daro на 28.04.2014 @ 09:38:06 (Профил | Изпрати бележка) | "отсамната отвъдност" е привнесен израз от спомен за едно стихо, което се оказа
точно копие, за което можете да ме упрекнете в плагиатство - имате всички
основания (не го проверих навреме)
...ако то носи основната стойност на стихото ми, нека понесе възмездието на забравата
...признанието за авторството ме превръща в априлска роса - такава е и
благодарността ми - към него, към Иван Теофилов и към теб, Мея! :)
...(.)
|
]
Re: от подножието на тепе, към верността от Meiia на 28.04.2014 @ 23:10:32 (Профил | Изпрати бележка) | Аз себе си не помня, та...други автори!:)))
Казах го във философски смисъл на "нереално" усещане.
Като атмосфера, но не като основен акцент.
Прекалено съм разсеяна, за да упреквам някого в нещо:). Ако така е изглеждало някога за нещо, е негово въображение.
А възмездието на забравата нека да почака малко, мисля:). |
]
Re: от подножието на тепе, към верността от daro на 29.04.2014 @ 09:46:28 (Профил | Изпрати бележка) | от отшумяването до забравата е много тягостен интервал, който непрекъснато
занимава творческото его - то не иска да осъзнае и приеме предназначението
си, че е не повече от една мъничка вибрация на космичността с неопределена
стойност, качество... не защото не съществува, а защото не може да се
дефинира... и не се измерва от Вечността по тези признаци
...
светът е чуждица
наречена - кройка
условно по мярка
(.) |
]
Re: от подножието на тепе, към верността от daro на 27.04.2014 @ 10:43:29 (Профил | Изпрати бележка) | Ули, надявам се ми простиш, че обрисувах несъществуващо дърво! ;)
На Небет тепе няма бадем, но разцъфналите му клонки са красив символ, какъвто всъщност е бил чистосърдечното приятелство между хората на духа, художниците - "князете на града"- за културата на Пловдив. Къщата на Начо Културата е била средището... точно там, на върха на тепето. Иван Теофилов е един от творците, който е жив свидетел на онова великолепно единение на духовности. Кипарисите в двора, като едни вечнозелени свещи осветяват спомена и съхраняват паметта в семената на шишарките-джамени. Сезоните им тупват по плочника на "Червеното пони" и звуците отекват в дебрите на чемширите. И само един априлски дъжд може да освежи представата за тогаващния "Стар град" - Пловдив - най-хубавия меж! ;)
Иван Теофилов еманира и излъчи трептящата атмосфера, вкуси и ни предаде по-най-автентичния поетичен начин карамелената благост, сладостта на детството от срускания "небет шекер" по сукачетата на "Капана" и стъписания шемет на дюкяните по "Орта Мезар." От творчеството му разбрах, че да живееш в Пловдив е привилегия, чест! Това мое стихче го посветих като реверанс към него - учителя ми(без да се познаваме), независимо от скромността на бедната ми трапеза.
И ако Истанбул е "постоянстващия град", то Пловдив е "Град върху градове":)
...
Пловдив – най-хубавия мъж!
С продънени джобове от кипариси
търкулва шишарки от дъжд –
стъклени, напукани джамени...
античен подарък от мъж.
...едно мое нюню, за добро настроение, Ули! :)))
пп историята не е само съвкупност от дати и събития - тя е наниз от преминали духовности, променили света
(.)
|
]
Re: от подножието на тепе, към верността от Hulia на 27.04.2014 @ 18:39:30 (Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html | Благодаря от сърце, с тези думички *джамени*, *нюню* - съвсем ме усмихна, пък и нали някога са правени и от глина джамените - аз пък днес исках да пиша за нещо направено от глина - така, че няма нищо случайно, а и слабост си имам към този град, няма значение, че не съществува физически този бадем, та човек може да пише много и за неща, които не съществуват на физическо ниво, тогава е още по-вълнуващо, нали, радвам се на вдъхновеното ти слово за Пловдив:))) Заслужава си!:))) |
]
Re: от подножието на тепе, към верността от daro на 28.04.2014 @ 09:41:10 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за отношението ти, Ули! :)
Осветен ден!
...(.) |
] | |