 |  Ще бъда вече непрогледно сам,
в тълпите, за които съм излишен...
Като идеята за нестандартен блян,
с остатъчния въздух неиздишана.
Вървя напред към сивия безкрай
(сковаван с атоми от хиляди въздишки)
на зеките лишили се от рай
в един ден на Иван Денисович.
Дали остана нещо скъпо в мен,
в гърдите ми, та в него да повярвам...?
Навежда мачтата на всеки следващ ден
невидим кръст за моето разпятие.
Приключих равносметката. И без жени,
животът ще изглежда по-достоен.
Да вярвам ли, че чудо ще ме осени,
или да се вградя във вечен спомен?
Усмивката на залеза боли -
със зъби мургави захапва той сърцето.
Нашествие предчувствам на мъгли
и писъкът на идващи комети...
______________
* "зек" - термин за затворник, концлагерист. Използван и от Александър Солженицин в нашумялата му повест "Един ден на Иван Денисович"
Публикувано от aurora на 25.04.2014 @ 13:12:17
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 6
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Предчувствие" | Вход | 7 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Предчувствие
от mariniki на 26.04.2014 @ 14:38:55
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | знаеш ли, мисана как ме натъжи... съпреживях
нещо, което тлее като въгленче някъде в мислите ми...
хоризонтът
във края сребрее… онзи бряг
на звездите
усещане за болка и тленност…
беше ли, или не…
но пък с радост ти изпращам един топъл, пролетен поздрав
в днешния слънчев ден... |
Re: Предчувствие
от missana на 26.04.2014 @ 20:00:22
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря Маги! И за оценката и за коментара ти. Разтовари ме с тези хубави и нежни редове!
Весела неделя от мен!: Мисана |
]
Re: Предчувствие
от apostola на 26.04.2014 @ 07:40:38
(Профил | Изпрати бележка) | Едно силно предчувствие за наближаващия край!
Но все още със съмнения:
"Приключих равносметката. И без жени,
животът ще изглежда по-достоен.
Да вярвам ли,че чудо ще ме осени,
или да се вградя във вечен спомен?"
И силен завършек:"Нашествие предчувствам на мъгли и писъкът на идващи комети..."
Силно стихо, Мисана! Харесах!!!! Поздрави! |
Re: Предчувствие
от missana на 26.04.2014 @ 10:46:07
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Апостоле! И за оценката и за коментара.
Хубав уикенд от мен!
Твой: Мисана |
]
Re: Предчувствие
от Solara на 25.04.2014 @ 20:14:14
(Профил | Изпрати бележка) | Позволявам си да те коментирам единствено заради *Един ден на Иван Денисович*. Навя ми спомени за татко. Спомних си как четеше именно тази книга преди години и то на английски. Знам, че звучи странно, но Солженицин не беше сред най-издаваните автори у нас.
Иначе какво да кажа по същество. Трудна ми е за четене поезията ти. Не ме бива хич по думоразпиляването в коментари, поради което и не взимам отношение. А каква е връзката между личносамоналоженият ти ГУЛАГ и отчуждението ти от жените, май само Всевишният може да се произнесе, доколкото вярваш в съществуването му. Аз лично съм доста скептична, но за сметка на това съм жена, следователно съм чужда. :D
Позволявам си да те поздравя с една мисъл макар и доста обезсърчителна:
*El secreto de una buena vejez no es otra cosa que un pacto honrado con la soledad.* Gabriel García Márquez
*Тайната на една добра старост не е нищо друго освен достоен договор със самотата.*
Ивинявам се, ако преводът ми е недодялан. Поздрави и хубава вечер! :) |
Re: Предчувствие
от missana на 25.04.2014 @ 21:45:48
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Солара!
Така, или иначе, заради баща си, или, за да цитираш мисълта на Маркес /Лека му пръст! (Още не е изстинал достатъчно и затова с труд използвам шаблона)/, си си направила труда да напишеш този пространен коментар. И аз, най-малкото от учтивост ще ти отговоря /но мисля, не само заради това/.
Първо, Христос Воскресе!, от мен. Бъди, жива и здрава и все така любознателна.
Първо, Солженицин въобще не беше издаван автор. Книгите му бяха инкриминирани. Имаше един период - Хрушчово време, когато го издадоха като контрапуткт на Сталинското време. Това бе далечната 1963г., когато излезе на български повестта "Един ден на Иван Денисович" /в превод на Венцел Райчев, като издание на "Народна култура", София/. След това - по Брежнево време, Солженицин бе отново строго забранен.
Мога само да кажа, за чест на твоя баща, че щом е харесвал тази книга, то е разбирал доста от литература. Надявам се да си наследила тези му качества.
Второ. Ти наричаш коментарите "думоразпиляване". За мен те са форма на споделяне на мисли с по-широк кръг от хора. Бедата е, че в България, която остана зад желязната завеса и която и без това по отношение на интелигенцията /за разлика от Полша, Чехословакия и дори Румъния/ бе на едно от последните места в Източния блок, мислите са били винаги лукс, който не можем да си позволим, а камо ли да ги споделяме. Това отношение към духовността битува и до днес. Не случайно чалгата толкова здраво и масово стъпва /да не кажа настъпва/, за което предупреждава още самият Любен Каравелов.
Но такъв си е българинът - индивидуалист и със самочувствието, че е опознал всичко и не се нуждае от никого, камо ли от споделяне.
Трето. За никакъв ГУЛАГ в стихотворението ми не става дума. Или по-скоро за ГУЛАГ на бездуховността, в който вегетират тълпите-зеки. То така започва и стихотворението, че всеки рано или късно става един от тези зеки и губи завинаги своя Рай. И когато дойде този час и равносметката е направена, в нея няма място за жени - те подобно на молците се хранят с времето на мъжа, което и без това оскъднява като шагреновата кожа на Балзак. И един истински мъж трябва да ги отхвърли, в името на един по-достоен живот, ако поиска да достигне до истинска духовност, защото те са едно от главните препятствия към нея. Не е достатъчно това да се стори по принуда, поради напредване на възрастта, а трябва да стане много по-рано - в активна физическа възраст. Аз съм точно в такава активна възраст, когато буквално мога да поставям рекорди във физическо отношение в не една дисциплина.
И повярвай ми, че цитираната /и според мен, добре преведена/ мисъл на Маркес, малко ме засяга /поне в смисъла вложен от теб/. Точно по тази причина, не само, че не съм обезсърчен, а дори съм окуражен от твоето посещение и най-официално те приканвам и друг път да ме ободряваш /или "суровакаш"/ именно по такъв начин!
Лека вечер, изобистваща на хубави сънища и весел уикенд от мен!: ММ
|
]
Re: Предчувствие
от mpaloma на 25.04.2014 @ 16:06:47
(Профил | Изпрати бележка) | ... много силен текст...
Поздравления! |
Re: Предчувствие
от missana на 25.04.2014 @ 17:18:22
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за подкрепата - оценка и позитивен коментар, светъл ангел на поезията!
Очаквам от теб големи поетични успехи!
Искрено твой: Мисана |
]
Re: Предчувствие
от Dimi на 25.04.2014 @ 15:01:07
(Профил | Изпрати бележка) | | Някои неща ми бяха непознати, радвам се, че се запознах с тях. Стихът ти е на висота. Празно при теб няма. Поздрав! |
Re: Предчувствие
от missana на 25.04.2014 @ 17:15:43
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Дими! И за оценката и за коментара ти. Трогнат съм от хубавите ти думи.
Пишеш прекрасна поезия, на която съм почитател, заради авангардните ти търсения. Желая ти да не спираш, а да се задълбочаваш все повече в тази насока!: Мисана |
]
Re: Предчувствие
от benelina на 25.04.2014 @ 14:53:42
(Профил | Изпрати бележка) | Много се радвам,че те има и тук,Младене - ще прочета с удоволствие публикуваните от теб творби и ще очквам новите ти публикации.В най-минорните ти настроения има една такава магия на светостта,че настръхвам,когато ги прочитам...
Но недей без жени...Достойни чувства носиш! Усмивки и настроение ти изпращам! |
Re: Предчувствие
от missana на 25.04.2014 @ 17:05:59
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Райна, както за високата оценка, която даде за текста ми, така и за твоя коментар. Толкова хубави думи казваш, че наистина се изчервявам. Дано ги заслужавам, поне в една малка степен.
Сърдечен поздрав от мен: Мисана |
]
Re: Предчувствие
от starozagorez (peterpentchev@yandex.ru) на 25.04.2014 @ 14:00:22
(Профил | Изпрати бележка) | Великият Владимир Висоцки в края на 70-те години на миналия век изпя:
"Пророков нет в отечестве моем,
Да и в других отечествах - не густо."
така, че остави мрачните предчувствия, особено след провала на пророчествата от маите за края на света през миналата година. "Писъкът на идващи планети", както "мъглите" пред очите може да е от шума в ушите и отслабването на зрението от приближаващата ни старост.
Щастие и успехи! |
Re: Предчувствие
от missana на 25.04.2014 @ 14:12:41
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за коментара, Петре! Вероятно неправилно си ме разбрал. Не вещая световен Апокалипсис. Всъщност финалът ми касае собственото ми /вътрешно небе/ и въпросните комети са предназначени единствено за мен, а не за друг.
С поздрав: Мисана |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 703
ХуЛитери: 3
Всичко: 706
Онлайн сега:
