автор: roza1

на сина ми

Годините разскъсваха живота ми,
изтече много време, вместо кръв.
Цъфтяха, прецъфтяваха невените,
нанизвах спомените си на връв.

Безкрайни дни и тъмни нощи,
светци и грешници край мен
споделяха за свои срещи.
Аз исках само ти да си до мен.

Понякога, почти умирах,
но чуех ли на славея гласа,
търкулвах сълзи и година,
а любовта възкръсваше сама.

Сега съм храм. Над мен камбана
за Бог ще плаче в късен час.
Но Той ще ни прости, навярно,
че радостта прелива в нас.

Ани Николова
20.04.20104