автор: argonyk

Нито аз съм Исус, нито ти - Магдалена.
Нямаш белег от камъни, аз пък от бича.
Само тихата нежност в очите стаена,
е библейския знак, че и в грях се обича.

Но грехът е мерило от смешни брътвежи,
на които усмихнато днес ще намигна -
без да гледам в косите си преспите снежни,
без да чувам на дните ръмжащата стигма.

Ще ми бъдеш икона и храм без камбана,
а за кръст ще кръстосаме тяло със тяло.
И подобно на мида във шепи събрана,
ще блестиш като бисер на ново начало.

Най-далечни желания в теб ще събудя,
ти ще ме топлиш с прегръдка във шумния град.
Нека дебне от ъгъла стария Юда,
нека с поглед на хищник ни търси Пилат.

Нека всички библейски мотиви се мръщят -
нито аз съм Исус, нито ти - Магдалена
и след тиха вечеря във моята къща,
ще възкръснем в любов - от любов преродени.