автор: Albatros

Тя се качи на спирка „Гарибалди”.
И аз не бях спечелил за такси.
И си помислих – пич, какво не дал би
да милнеш тихо нейните коси?

Тъй хубава! – чак ватманът засука
три пъти в огледалото мустак.
Седях – като че ли гърмян с базука,
а тя край мен кръстоса крак връз крак.

И – сякаш из душата ми бездомна
изгрея ясно слънце през април.
И цветето на скутеца й помня –
май беше люляк. Или карамфил.

Бях горе-долу трезвен – майска роза.
Каква ти роза? – цъфнал полски мак.
Направо бях изпаднал във хипноза –
един вдървен в седалката глупак.

Усмихваше се тя, кому – не зная.
Видение от Рая беше тя! –
момичето, което във трамвая
летеше с китка пролетни цветя.

____________________________________
С това стихотворение поздравявам всички момичета - мои приятелници в "ХуЛите", с днешния празник Цветница! Бъдете здрави, обичани - и всички хубави мъже по света и у нас да бъдат ваши! :-)))
Алби