автор: yoro

Тази синя любов беше пясъчно време -
през воали от лунни лъчи я поисках.
Зад поглед от длани и устни премрежен,
далечна и някак отвлечено близка.

Прокрадна се, превзе ме без остатък.
Създаде жив портал до моята вселена.
Остави всеки дъх на счупване от краткост
като една свръхнова от желания родена,

пое отново безбрежна по курса променлив,
завъртя се в спирала от бледи съмнения.
Сама разкри се ярка зад мълчания и сенки
и вече няма кой дори в съня да я отнеме.

Пътят тесен в морето от огън се стече
и изглежда пак приливно дълъг и кратък.
Всеки крехък мираж, който сам се отрече
е оставил трайно разгадаем отпечатък -

така света е по - понятен и превръща
всяка преходна следа в неповторима.
Левитацията не е никога една и съща,
и ако случи се веднъж остава вечно жива.