автор: LeoBedrosian

В моите думички рошави
не звучат катедрали,
не белеят суетни площади.
В тях е тихичко, скромно,
те звучат старомодно
и сивеят изгаснали клади.

Извървяха пътеки
с кал и камъни стлани
препъвàха ги жилави храсти.
Не познават краката им
авенютата прави,
стъпалата покрити са с рани.

Не потърсих със думи
слава, власт и успехи
не ламтях за пари и богатства.
Ала стига ми мене
таз едничка утеха,
че до мене си ти, тъй прекрасна!