автор: Ray

Уж животът е смисъл.
А какъв е смисълът -
да надигаме вечно горчивата чаша,
да я поднасяме другиму
и да го изпитваме,
да ровим в душата му,
привидно с позволение?
А какъв е смисълът
от играта, дето всички играем -
за да се нараняваме
или даряваме непоискано?
А какъв е смисълът
от болката,
причинена от чуждата мисъл,
която така и не пасва на пъзела
но ние събираме -
свидливо - в душите си,
не оставяйки място за своята жътва.
И сърцата престанаха
да са ни достатъчни,
за да откриваме смисъла.
И все пак продължаваме
да копнеем посоката
някой друг, неистово, да ни обича.
Мисля си,
компаса дори да сме изгубили,
неизбежно магнитно,
ще дойде ден да ни "избоде очите".
В живот изпълнен с безсмислие
щом първо в себе си, неистово,
тишината и смисъла заобичаме.