Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: zlatin139
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13931

Онлайн са:
Анонимни: 406
ХуЛитери: 0
Всичко: 406

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтарастях докато заспивах
раздел: Други ...
автор: daro

В детството си,
преди понятието „любя”
учих се да псувам.
Като отговор на –
„бръмбар влачи сламка”
изцепвах се накрая с…
„мамка”
Нима с това докосвах рима –
да мърся с отпадъци
ефира на Всемира!?
Неее…
Не аз на този свят дойдох –
този свят при мен дойде!
Но тръгнах да катеря
утроби на жени,
обикнах миналото
извело ни от пещери,
майките ви,
които хранеха игрите ни
с плодове,
които ни догонваха
и върху „бесните” филийки с масло
поръсваха им захар…
Презрях устата
изригваща цинизми.
Презрях и своята –
рупора на подлостта,
която плюеше
на всеки ъгъл, верността.
И всяка вечер
под студените чаршафи на нощта,
аз се молех…
молех се и съхнех.
Обикнах майките ви,
защото плачат с истински сълзи,
докато бащите ви работят.
И тях обикнах.
И улицата,
която сряза родовата връв
и ми отвори път.
Прозрях смъртта –
„нищо повече от живота.”
Не се боя –
щом сърцето в очи заспи,
отзивчиво ще затръшнете врати.
И сънят ще се повтори…


Публикувано от aurora на 07.04.2014 @ 11:20:54 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   daro

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

До утре в 42
автор: flood
21 четения | оценка 5

показвания 35392
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"растях докато заспивах" | Вход | 8 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: растях докато заспивах
от Hulia на 07.04.2014 @ 20:11:14
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Всъщност и когато привидно "слизаме", пак се катерим и растем...интересен начин на представяне на посланията имаш:)))


Re: растях докато заспивах
от daro на 08.04.2014 @ 08:36:06
(Профил | Изпрати бележка)
"Слизането" си остава неразгадана мистерия. Ние не знаем през какви пристани

минава... колко престоява...защо и кого избира за вселяване, Божествеността.

Сънят не е покой - в него се осъществява дейност. Но нека не го заместваме с

успиването, защото там се хабят напразно енергии... понякога и напълно! ;)))

Осветен ден, Уляна! :)

(.)

]


Re: растях докато заспивах
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 07.04.2014 @ 18:26:19
(Профил | Изпрати бележка)
Хубаво...и на място е вмъкнат цитатът от Д. Тонев, органично се вплита.
Поздрави, Даро!


Re: растях докато заспивах
от daro на 08.04.2014 @ 08:45:33
(Профил | Изпрати бележка)
Понякога една смърт идва, за да роди, а друг път, за да съхрани живота.

...и тя винаги е в името му - дори и органично вплетена

Добра среща, Влад... радваш ме! :)

Светъл ден

(.)


]


Re: растях докато заспивах
от Rodenavlotos на 07.04.2014 @ 17:19:53
(Профил | Изпрати бележка)
Върна ме в едни много скъпи за сърцето ми мигове от детството. Поздрави!


Re: растях докато заспивах
от daro на 08.04.2014 @ 08:56:34
(Профил | Изпрати бележка)
Нали - бясните малчугани с филиите... по пъпчета и прашни гердани под

изпотените вратлетата. :)

...а хамстерите си тъпчат бузите с насъщния за "черни дни", въртят колелото във

фитнеса и дишат смрад ;)))

Здравей, Светле! :)

...(.)

]


Re: растях докато заспивах
от Dimi на 07.04.2014 @ 16:28:21
(Профил | Изпрати бележка)
Силно! Поздравления!


Re: растях докато заспивах
от daro на 07.04.2014 @ 16:57:51
(Профил | Изпрати бележка)
Мерси!... и Здравей! :)

...(.)

]


Re: растях докато заспивах
от kristi на 07.04.2014 @ 12:10:15
(Профил | Изпрати бележка)
Така се расте, мамка му - между сънищата. ))

Ден с обичи, земляк, ден с обичи!


Re: растях докато заспивах
от daro на 07.04.2014 @ 12:32:00
(Профил | Изпрати бележка)
В събота бях в Стрелча - с умиление и обич се сетих за теб... дори повече от два

пъти те поменах, Кате! :)))

Заведох Вероника на "нашия поетичен заслон" - казах й - тук чичо ти за първи

път чете свои стихове миналата година, но не това е важното, а ръцете, които

създадоха това място и тези, които го опазват чисто - учи се от тях.

Пихме вода от чешмата...

С обич за теб :)

(.)

]


Re: растях докато заспивах
от ami на 07.04.2014 @ 11:51:18
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
в обичането растем по посока на детето в нас..т.е. във всички посоки ;)
нещо си разбутвал дувари май ;)


Re: растях докато заспивах
от daro на 07.04.2014 @ 11:58:20
(Профил | Изпрати бележка)
вчера бях в Копривщица - дуварите са само един човешки ръст - няма смисъл да

се събарят... и Вероника може да ги преодолее с дървеното си конче - ДаДа ;)))

]


Re: растях докато заспивах
от ami на 07.04.2014 @ 12:16:21
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
хехх..ДаДа..нищо не е така сладко като да прескочиш дувара на света :D

]


Re: растях докато заспивах
от daro на 07.04.2014 @ 12:34:11
(Профил | Изпрати бележка)
... със символа на любовта - да...да...да... съгласието за светлината :)

]


Re: растях докато заспивах
от mariq-desislava на 07.04.2014 @ 11:42:21
(Профил | Изпрати бележка)
Мда, много си задобрял и светът при теб дойде и ти в дар му се поднесе.:)


Re: растях докато заспивах
от daro на 07.04.2014 @ 12:03:17
(Профил | Изпрати бележка)
моят Свят свят ме поиска... и аз не му се опинях ;)))

...защото знаех, че съм негово дете

...(.)

]


Re: растях докато заспивах
от Vaterlo на 07.04.2014 @ 11:28:44
(Профил | Изпрати бележка)
:) Че то човек ако не знае да псува, на каква любов ще е способен. Няма да е любов, ами лъскава корица на розов роман...


Re: растях докато заспивах
от daro на 07.04.2014 @ 12:21:12
(Профил | Изпрати бележка)
Земляк, по "наше" време май се наложи по-бързо да порастнем като се научихме да зарязваме оковите(ограниченията) на грубостта, в търсене на качеството и скрития смисъл. На Бенковски му се е налагало непрекъснато да лъже и надлъгва с търговците, докато се е прехранвал с търговия по Изтока. И без псувни, със сигурност не се е разминал! ;))) Но на 30 години е разбрал, че освен самозаробването в оцеляването си, има и друг смисъл живота му - да мре за Свобода.

"Вървете! Да мрем! Ставайте, робове! Аз не ща ярем!

...ти, тук значиш много... :)

(.)

]