автор: sbydnata

"Слепи са очите ... Красотата ти е в душата ми ..."

Колко ли жени са му се клели
във обич вярна,
в чувства искрени, без корист ... ?!
Колко ли го гледаха в очите,
а знаеха, че думите им са лъжа?!

Желали са го,
силен, умен и красив,
мъж магнетичен,
мъж със слава,
мъж здраво хванал своята съдба,
мъж стабилно стъпил на земята,
мъж безкомпромисен и искрен,
единствен знаещ
как бе платил
за слава, за успех ...,
за всеки следващ ден ...

Такъв го срещнах,
взех го даже за жесток ...
до деня, във който
в очите му случайно не съзрях.

Видях безкрайна светлина,
доброто лъхаше от там неудържимо,
струеше топлина и обич ...
Душа, безумно свята,
душа почти на бога равна,
това бе скрил Мъжът,
зад маската на силен,
от Света!

Видях копнеж за нежност,
чувства непревзети,
в ъглите на душата - Самота ...

Прегръщам го сега,
този Мъж завивам топло-
душата му със моята душа.

Копнежите, които бе излял на листи
ще ги запазя многоцветни.
Сълзите му ще скрия в мислите си,
тъгата и умората,
предателството и невярата ще изгоря! ...
Знам, ще го опазя!
Не са ми важни
ни славата, ни хубостта
та те са преходни ...
Той сам ми бе подал,
от мен поиска
душата му да скрия от суетата на света! ...