автор: vesan

Ти знаеш, че отдавна те обичам.
Аз знам, че нямам право на това,
че грешка е, дори и платонично
да те копнея. Зная, че едва

ли някой би могъл да ни прости
любов дори фантазно споделена...
Но нужно е да знам дали и ти
макар и малко, влюбена си в мене.

Нуждая се да вярвам, че след време
ще мога да постигна любовта ти,
че някога ще мога да те взема
щастливо-влюбен в своите обятия.

А ако мислиш, че е невъзможно
да бъде любовта ми споделена,
ако че те обичам те тревожи
и ако вярваш, че да бъдеш с мене

е непростимо, то поне кажи ми,
че трябва да забравя, че те има,
и че когато чуя твойто име
то няма да е име на любима.

Каквото и да бъде ми кажи,
ще го приема, даже да боли,
че повече от болката тежи
когато неизвестност ни дели.