автор: traveling_musician

Кората на дървото ми е бяла.
Брезата страшно ми подхожда,
защото всяко лято е случайно,
а зимата - все повече възможна.

Тук баба ми с пендарите позира
пред вехтата кутия с негатива,
в която фотографът е пленил
мига на любовта без грим.

Тук дядо ми е с рало и шинел.
Цървулите му стрелят в суетата.
Огромните му дядови ръце
ме искат да съм още малък.

Тук тъпани и чанове подрънкват.
Зад тънък клон надничам аз.
Под мен са моите издънки,
които се разлистват и цъфтят.

Тук в нощната умора сам долита
и пърха закъснелият ми гълъб,
със който моята молитва -
да бъда повторим - се сбъдва.