автор: esme

В тихата стая
с размери на книга
държи колене
и две катедрали,
косите нагърчени
в орехов плод
захапали крайчец от въздух
подобно на клони.
Присвятка далече
сърцето и,
сгушено
в спомен от минала треска.
Все още
вярва,
че роклите чупят телата,
които говорят с картини
и шум от ключалки,
изляти в стъкло рамене,
следи от боя
разтворена в чаша за гости;
Кладница
за коне
най-вече говорещи,
с кръвта си по гривата
с подкованата скреж,
повтаря може би
същите сцени,
пресипнала
в тихия траур
гласовете остъргва
до бяло .
Отломки вина
срещу
прекомерното знание-
значи ,забива иглите
в дебелата кожа
на фразите
пуснали лиги,
около
всяка десета зора.
Над хоризонта
простират очите и
слънцето
в дълъг чорап,
влачат се пясъци
пуснали корени
върху лицето
на нежност и страх.
До глутница релси
изпратила
онзи влак,
опряна на пръсти
още топла
и непосетена

Какво ли е чакала.

Там до платното.
Заспала.