| Под облачните заседания
замислен – ти какво си –
тършуваш някакви въпроси. Дали си кълбовидна мълния
или мълчанието на кълбо
търкулнато до ручея!?
С очи на съзерцател
потапяш се до дъното на вира.
Сред отскоци светещи на пръски
в лунички на пъстърва се откриваш –
по белези, оставени в наследство
от руслото на сухото ти детство.
Събираш речни камъни в шепа –
трупаш, вдигаш, зидаш…
Изграждаш мост –
от студена къща
до затоплен дом.
Накрая, остава ти едно
ръбато камъче, за клин,
което да го вбиеш между рамене
и свържеш двата бряга,
несломим.
Но ти запращаш го във вира
да заобли острата му форма
и тихо затупти.
Рухваш
затиснал дъното си по корем.
Петънца на рижави корички
сипе медената лунна лира.
Проникваш с бистрите очи…
Ала, толкова са мътни под водата!
Зъзнеш, зъзне…
Помръзваш.
Публикувано от aurora на 04.04.2014 @ 10:36:31
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 3
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"отломка на разруха" | Вход | 5 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: отломка на разруха от kristi на 07.04.2014 @ 12:08:52 (Профил | Изпрати бележка) | Ръбат камък за градеж не става... знаеш, нали? А облият в зидария каменна е скучен.
Бъди си ръбато камъче, зъзни и откривай, земляк!
П!!! |
Re: отломка на разруха от daro на 07.04.2014 @ 12:40:08 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, земляк! :)
...каквото ми е отредено ще го приема и ще му вдъхна красота
...за да не остане съдбата ми самотница... и нея обикнах :) |
]
Re: отломка на разруха от sonnic на 07.04.2014 @ 10:55:58 (Профил | Изпрати бележка) | Ей, момче, поспри! Как така, на един дъх, толкова много образи, смесени с болка, с парещи екзистенциални въпроси?!!! Този твой лирически Аз, търсещ отговори на "вечните въпроси, които никой век не разреши", така издълоко дълбае смисъла на битието и търпи болка и разочарование... И май му идва да "запрати"... Но предава ли се или така ми се струва?
Харесах изразената душевна болка със "зъзнеш, зъзне... Помръзваш." А захвърленото камъче, ако не ми напомняше живо сърчице, щях да си кажа, че дом се гради ( в прекия и преносния смисъл) с ръбати, остри камъни.
Радвам ти се!!! |
Re: отломка на разруха от daro на 07.04.2014 @ 11:45:48 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се на срещатата ни, но бих искал и да ти видя очите, Соня! :))) Домъчня ми.
Не, не се предава... наблюдава и размишлява с духовните си построения над отраженията на кристализацията. Да, няма как да пораснем, да съградим личния си дом(тялото) и дома човешки(обществения), застраховани от болката, страданието - да не ги познаем и изживеем означава, че не сме били в преходността. Но да заживеем в божествените си домове(Огъня, Духа - затопления дом), означава - мекота, заобляне на острите ни форми и постепенното им олекотяване чрез отстраняване на люспиците(отломките) на строежа ни. Ако успееш да видиш отражението си под водата ще усетиш и прилива на светлината като новокръщение... така си мисля. :)
Светъл ден! :)
(.) |
]
Re: отломка на разруха от sonnic на 07.04.2014 @ 12:34:26 (Профил | Изпрати бележка) | Хубаво мислиш, Даро, хубаво! И мислите ти все едни такива, дето малцина ги разбират в обърканото ни суетно време...
И на мен ми се ще да видя очите ти, а и в Града на тепетата отдавна не съм била! Видях, че имате събитие - все обичани и уважавани от мен творци. Ще ми се да дойда, но не зная кой друг от София ще ходи и дали ще има местенце за мен. А сама не ми се пътува...
Слънчево да ти е!!! |
]
Re: отломка на разруха от daro на 04.04.2014 @ 12:13:36 (Профил | Изпрати бележка) | да зъзнаааа!!! - не виждаш ли помътнелите му ириси под ледената коричка ;)
аз от затоплен дом го наблюдавам с роса на очите и си викам - така трябва :)
(.) |
]
Re: отломка на разруха от Dimi на 04.04.2014 @ 12:03:10 (Профил | Изпрати бележка) | Много хубав стих, Даро! май ти е студено!:))) |
Re: отломка на разруха от daro на 04.04.2014 @ 12:25:43 (Профил | Изпрати бележка) | беше... сега ми е безчувстено, щото вече ви предадох стихото
измъчена работа, Дими - тръгна от едно много готино лятно съзерцание край рекичката на с. Кестен, а скив докъде се отнесох - зазъхнах милият си спомен ;)
...все такива ги върша - щурчо-щурав :)))
Светло да ти е...и топлинка да ти постелят! :)
...(.) |
]
Re: отломка на разруха от mariq-desislava на 05.04.2014 @ 10:28:39 (Профил | Изпрати бележка) | Здрасти, мостче над детството.:) Думите ти бъхтят здраво бедния ми читателски мозък.:))) |
Re: отломка на разруха от daro на 07.04.2014 @ 10:36:26 (Профил | Изпрати бележка) | Добре, ето сега ще публикувам едно за моето детство, което може би ще напомни
нещо и за твоето - бъхтене... и още нещо... ;)))
...(.) |
] | |