Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 404
ХуЛитери: 5
Всичко: 409

Онлайн сега:
:: pastirka
:: Albatros
:: Mitko19
:: LeoBedrosian
:: rosi45

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаотломка на разруха
раздел: Други ...
автор: daro

Под облачните заседания
замислен – ти какво си –
тършуваш някакви въпроси.
Дали си кълбовидна мълния
или мълчанието на кълбо
търкулнато до ручея!?
С очи на съзерцател
потапяш се до дъното на вира.
Сред отскоци светещи на пръски
в лунички на пъстърва се откриваш –
по белези, оставени в наследство
от руслото на сухото ти детство.
Събираш речни камъни в шепа –
трупаш, вдигаш, зидаш…
Изграждаш мост –
от студена къща
до затоплен дом.
Накрая, остава ти едно
ръбато камъче, за клин,
което да го вбиеш между рамене
и свържеш двата бряга,
несломим.
Но ти запращаш го във вира
да заобли острата му форма
и тихо затупти.
Рухваш
затиснал дъното си по корем.
Петънца на рижави корички
сипе медената лунна лира.
Проникваш с бистрите очи…
Ала, толкова са мътни под водата!
Зъзнеш, зъзне…
Помръзваш.


Публикувано от aurora на 04.04.2014 @ 10:36:31 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   daro

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Старата любов ръжда не хваща
автор: Vesa-Poetesa
658 четения | оценка 5

показвания 5920
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"отломка на разруха" | Вход | 5 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: отломка на разруха
от kristi на 07.04.2014 @ 12:08:52
(Профил | Изпрати бележка)
Ръбат камък за градеж не става... знаеш, нали? А облият в зидария каменна е скучен.

Бъди си ръбато камъче, зъзни и откривай, земляк!

П!!!


Re: отломка на разруха
от daro на 07.04.2014 @ 12:40:08
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, земляк! :)

...каквото ми е отредено ще го приема и ще му вдъхна красота

...за да не остане съдбата ми самотница... и нея обикнах :)

]


Re: отломка на разруха
от sonnic на 07.04.2014 @ 10:55:58
(Профил | Изпрати бележка)
Ей, момче, поспри! Как така, на един дъх, толкова много образи, смесени с болка, с парещи екзистенциални въпроси?!!! Този твой лирически Аз, търсещ отговори на "вечните въпроси, които никой век не разреши", така издълоко дълбае смисъла на битието и търпи болка и разочарование... И май му идва да "запрати"... Но предава ли се или така ми се струва?
Харесах изразената душевна болка със "зъзнеш, зъзне... Помръзваш." А захвърленото камъче, ако не ми напомняше живо сърчице, щях да си кажа, че дом се гради ( в прекия и преносния смисъл) с ръбати, остри камъни.
Радвам ти се!!!


Re: отломка на разруха
от daro на 07.04.2014 @ 11:45:48
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се на срещатата ни, но бих искал и да ти видя очите, Соня! :))) Домъчня ми.

Не, не се предава... наблюдава и размишлява с духовните си построения над отраженията на кристализацията. Да, няма как да пораснем, да съградим личния си дом(тялото) и дома човешки(обществения), застраховани от болката, страданието - да не ги познаем и изживеем означава, че не сме били в преходността. Но да заживеем в божествените си домове(Огъня, Духа - затопления дом), означава - мекота, заобляне на острите ни форми и постепенното им олекотяване чрез отстраняване на люспиците(отломките) на строежа ни. Ако успееш да видиш отражението си под водата ще усетиш и прилива на светлината като новокръщение... така си мисля. :)

Светъл ден! :)

(.)

]


Re: отломка на разруха
от sonnic на 07.04.2014 @ 12:34:26
(Профил | Изпрати бележка)
Хубаво мислиш, Даро, хубаво! И мислите ти все едни такива, дето малцина ги разбират в обърканото ни суетно време...

И на мен ми се ще да видя очите ти, а и в Града на тепетата отдавна не съм била! Видях, че имате събитие - все обичани и уважавани от мен творци. Ще ми се да дойда, но не зная кой друг от София ще ходи и дали ще има местенце за мен. А сама не ми се пътува...

Слънчево да ти е!!!

]


Re: отломка на разруха
от ami на 04.04.2014 @ 10:49:34
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
всяка отломка
носи своя си свят
..и разказва
разказва
на който обича да слуша..
и да обича
......
от студена къща до затоплен дом
стига зъзна :))


Re: отломка на разруха
от daro на 04.04.2014 @ 12:13:36
(Профил | Изпрати бележка)
да зъзнаааа!!! - не виждаш ли помътнелите му ириси под ледената коричка ;)

аз от затоплен дом го наблюдавам с роса на очите и си викам - така трябва :)

(.)

]


Re: отломка на разруха
от Dimi на 04.04.2014 @ 12:03:10
(Профил | Изпрати бележка)
Много хубав стих, Даро! май ти е студено!:)))


Re: отломка на разруха
от daro на 04.04.2014 @ 12:25:43
(Профил | Изпрати бележка)
беше... сега ми е безчувстено, щото вече ви предадох стихото

измъчена работа, Дими - тръгна от едно много готино лятно съзерцание край рекичката на с. Кестен, а скив докъде се отнесох - зазъхнах милият си спомен ;)

...все такива ги върша - щурчо-щурав :)))

Светло да ти е...и топлинка да ти постелят! :)

...(.)

]


Re: отломка на разруха
от mariq-desislava на 05.04.2014 @ 10:28:39
(Профил | Изпрати бележка)
Здрасти, мостче над детството.:) Думите ти бъхтят здраво бедния ми читателски мозък.:)))


Re: отломка на разруха
от daro на 07.04.2014 @ 10:36:26
(Профил | Изпрати бележка)
Добре, ето сега ще публикувам едно за моето детство, което може би ще напомни

нещо и за твоето - бъхтене... и още нещо... ;)))

...(.)

]