автор: joanna_vas

Достигам се, с подвижността на камък
до дъното на изворчето в мен!
С мечтите се изграждам като в замък -
духа ми... да остане несломен!

И не напразно се побирам в слово,
израстнала съм в стръкчето трева ...
Усещам се... отново и отново -
в загадъчност, но с будни сетива!

Не е ненужна ласката ми скрита,
с която се разстилам в същността?!
Душата ми... не спира да се скита,
понесла на гърба си тежестта!

Не съм с невидим образ постоянно -
в очите ти, съм с форма на жена!
И знам, че... не живея тук напразно
щом мога да обичам и в съня!