Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Maryjo71
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 13947

Онлайн са:
Анонимни: 451
ХуЛитери: 2
Всичко: 453

Онлайн сега:
:: vlakant
:: Heel

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКак се научих да се моля
раздел: Разкази
автор: kratuna

Всички дни са подходящи за молитва.Не мислете, че ви карам да търсите молитвеника и да четете молитви, написани от други хора, макар че това ще ви помогне най-много. Не! Всеки има свой достъп до Силата, която ни е създала.
Ние можем да си говорим с тази Сила и да и кажем своите болки и радости, да споделим страховете и безпокойствата си и да поискаме съвет и помощ. Не съм го прочела това, а ми се наложи да го изпитам по единствения начин, по който го изпитва невярващия – като падне по очи и не знае как да се повдигне. Преди двайсет години останах сама с двете си деца след серия от житейски грешки и неудачи. Беше 15 ноември 1991г., валеше суграшица и ние нямахме друго, освен дрехите на гърба си и една почти празна гарсониера под наем, в която можехме да се приберем. Там нямаше печка, легло, завивки, килими, храна, ….нямаше нищо, освен покрива над главите ни и маса с два стола. Децата бяха гладни, а аз нямах с какво да ги нахраня. Сложих ги на масата да се сгушат и ги завих с палтенцето си, но това не помогна много те да се стоплят, а аз тотално замръзнах. Няма да ви занимавам с вайканията и сълзите си, защото не обичам сълзливи истории, но бях отчаяна. Децата ми за първи път щяха да си легнат гладни и дори нямаше къде да легнат, а освен това замръзваха от студа в стаята. Нямах на кого да се обадя. Плаках, тръшках се и изведнъж от сърцето ми избликна всичкия гняв, който се беше насъбрал в мене срещу Оня Бог, който си мислех, че ме наказва. Разревах се и му наговорих всичко, което ми се беше насъбрало, разказах му КАК се чувствам, колко ме е страх и как Го заклевам, ако го има, да направи така, че децата ми да не страдат заради моите проблеми и грешки, а да получат храната и топлината, които са им нужни, за да оцелеят тази нощ и занапред. Казах Му, че нямам на кого друг да се помоля за помощ и че ако НАИСТИНА Го има, Той е единствения, който може да ми помогне. Не помня какви съм ги наговорила точно – хлипах доста време под уплашените погледи на моите синове и имах чувството, че съм в транс, в безсъзнание от страх и тревога за моите съкровища. После всичко в мен утихна и ми стана някак спокойно. Замълчах и си прегърнах децата, за да ги стопля колкото мога. По едно време телефонът в стаята звънна. Подскочих, защото нямаше кой да ни търси там, освен единствения човек, който не исках да ни намери. Уплашена до смърт, все пак вдигнах слушалката. Каква беше моята изненада, когато чух от там женски глас да ми съобщава, че скоро полицията ще е на адреса и няма да ми се размине. Попитах защо ще идва полиция и кой се обажда. Оказа се съседката от долния етаж – стара мома, която помислила, че някой е влязъл да краде в гарсониерата и извикала полиция. Обясних и, че сме наемателите и за първи път нощуваме тук, затова досега не е чувала стъпки и я поканих да види, че сме само една жена и две изплашени деца на девет и четири години. Тя дойде почти заедно с полицията. Разбрахме се с полицаите и ги изпратихме. Тогава и обясних в какво положение сме и тази жена, този ангел, изпратен ми от Милостивия Създател, ни донесе всичко, за което бях помолила само минути преди това – печка, храна, постелки, завивки и дори дрешки от нейната осиновена дъщеричка. Нахранихме и измихме децата, те се успокоиха и заспаха, а ние до сутринта обсъждахме вариантите на моето начало на нов живот. Та темата ми беше за молитвите. Не чакайте да стигнете до църква и да научите наизуст някоя молитва. Молитвата ви е вътре в сърцето ви и Създателят само чака да му се обадите и да кажете какво иска сърцето ви. Винаги! И винаги отговаря. Само да се научите да разпознавате пратениците Му и да не подхождате с предубеждение. От този ден насам, за мен названието СТАРА МОМА е почетно звание. Защото една такава жена –старата мома с име Мария, оказала се в различно от общоприетото в обществото положение, ми спаси живота и разсъдъка.


Публикувано от anonimapokrifoff на 28.03.2014 @ 19:08:24 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   kratuna

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

03.12.2021 год. / 23:57:11 часа

добави твой текст
"Как се научих да се моля" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Как се научих да се моля
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 28.03.2014 @ 20:21:33
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Молитвата е най- мощният стартов бутон на най- великата сила- Вярата. Когато стратира, спокойствието е логично. И почти винаги Бог ни праща на помощ именно такива хора, за които сме имали особено мнение- да ни опровергае и призове душата ни да им се поклони.:)
Поздрави за споделения и наистина необходим текст!