браздата –
едвадоловима пътечка
по тялото на скалата,
която отделя,
понякога смесва;
и си вървя неизбежно
сред ширините на плиткото,
гмуркам се
в бездънно дълбокото;
и все пак –
рамка човешка
със или без брак
в синеоко се взирам,
в словописа на птиците
и лазурът поставям
в отвор на аорта
разтваряне…
душата ми –
влюбена дрипа
от оратория на величината