автор: fadul

Живяла някога малка фея. Тя се казвала Клотилда. Била толкова малка, че се събирала в капка вода. В това няма нищо чудно, тъй като Клотилда била дъждовна фея. Тя си имала вълшебна дъждовна пръчица – щом махнела с нея към небето, мигом руквали небепади от дъжд. Да си дъждовна фея има си има своите предимства – винаги можеш да се разплачеш, дори да не ти е тъжно. Просто махваш с пръчицата към очите си и...


Всички обичали Корнелия, а и тя обичала всички, въобще - лигава история. Клотилда живеела в чашката на...в чашката на едно цвете ли си помислихте? – ядец! – живеела в чашката на един сутиен. А сутиенът не бил чий да е, а на кралицата на Аладана – Корнелия. Кралица Корнелия, по баща Манджукова, била най-милото същество на този, а вероятно и на онзи свят. И тя обичала всички, и нея я обичали всички...спирам, че историята съвсем ще се разлигави! Време е да добавим малко съспенс.
Един ден в Аладана пристигнал окаян странник. За баланс, той мразел всичко и всички, и всичко и всички му отвръщали със същото. Кралица Корнелия научила за него и заповядала да й го доведат.
- На мен никой не може да ми заповядва! – креснал проклетникът – който иска да се срещне с мен, ми идва на крака!
Егаси отвореняка!
Наложило се стражите да го оковат и да го закарат при кралица Корнелия с шутове. Тя царствено го очаквала в приемната си, а Клотилда си стояла на топло в сутиена й.
- Кой си ти, че да отказваш да се срещнеш с мен?! – попитала кротко кралицата.
- Казвам се Ной, и, кълна се, някой ден ще съжалявате, че така ме унизихте!
- Ной...Ной...накъде съм чувала това име.
Откъм дясната гърда на кралицата долетял тъничък гласец:
- Клотилда, внимавай с него, той е най-големият разбойник на света! Дори Али Баба го отбягва.
Ной се подсмихнал:
- Не бях виждал говореща гърда! Че и кралска! Може ли ме запознаеш с нея?
Девствените откъм простотий уши на кралица Корнелия мигом се зачервили, а носът й възмутено се понабръчкал.
- Можеш да се запознаеш с изхода! – казала кротко кралицата, която била толкова добра, че не заповядала да обезглавят безумеца, а само да го изпъдят от кралството. Клотилда излязла на въздух върху презрамката на сутиенаІ
- Какви хора има на този свят, кралице моя! Ако беше някъде другаде, а не в доброто ни кралство, този Ной сигерно вече щеше да е с една глава по-нисък.
- Така е, мила моя Клотилда! Надявам се този разбойник никога да не се връща.
Да, ама Ной имал други планове: от всичко на света той най-обичал да дразни добри владетелки - някакси отвътре му идело. Затова още на другия ден той цъфнал в Аладана, отишъл на пазара и започнал да подхвърля сексуални закачки на Малката русалка, която продавала диви къпини. Горкото момиченце се разплакало, и обидено се гмурнало в река Гий. Този път стражите не били толкова културни, и завлекли натрапникът при кралица Корнелия с чувал на главата и тиксо от живовлек на устата. По обясними причини, говорела само кралицата.
- Злоупотребяваш с търпението ми, страннико! Не се появявай трети път, защото, макар да съм много добра, благоденствието на поданиците ми е над всичко! То е мой върховен дълг!
- Я па тая! – възклинал Ной – да не би скоро да имате избори, че говориш така? Отпусни се, пред мен можеш да си честна!
След около половин час малка карета, теглена от три коня с кралски пискюли на главите спряла извън градските порти на Аладана. Вратата се отворила, и от нея с проклятия на уста изхвърчал Ной. Каляската потеглила, той се изправил, отупал се от праха и започнал да мисли каква нова тъпотия да сътвори. Изведнъж дочул тънък гласец:
- Защо си толкова лош, Ной? Защо не ни оставиш на мира?!
Ной се огледал, но не видял никого.
- Върви си с мир в Страната на сляпото глухарче, тук нямаме нужда от теб.
Най-после я видял – малка пищяща точица с някаква пръчица в ръчичката, която седяла на един крайпътен камък, а очичките й гледали сърдито. Това била Клотилда, която тайно проследила каляската, за да се опита да попречи на Ной да се върне отново в спокойното кралство.
- Ей, плюнко, ще правя каквото си поискам! Махни се оттук, да не те смачкам!
И Ной тръгнал с уверени крачки към Аладана.
- Неее! Не позволявам! Спри! Повече нито крачка!! – зажужала около главата му Клотилда.
- Спри ме, ако можеш! – присмял й се разбойникът, и я замерил с борова шишарка.
Тук нервичките на доблрата фея не издържали, и тя махнала с вълшебната си пръчица. Тутакси над пътя се изсипал пороен дъжд, от който гащите на Ной подгизнали, а обувките му от драконова опашка започнали смешно да джвакат. Разбойникът се скрил под един бор.
- Ти ли стори това, проклето гномче?!
- Да!! И няма да спра дъжда, докато не си тръгнеш!
- Ной не се плаши от нищо, камо ли от някакъв си дъждец. Няма да успееш да ме откажеш, пукни се!
Клотилда повторно замахнала с вълшебната си дъждовна пръчица, и дъждът се превърнал в истински порой. Ной започнал да се безпокои.
- Хайде стига! Наигра се, посмяхме се, сега престани! Ще потопиш собственото си кралство.
Вместо отговор, малката фея замахнала за трети път към небето. Водната стихия придошла, и замалко не удавила Ной.
- Добре, добре, печелиш! Спри, тръгвам си!
Като по команда дъждът спрял и се появила кръсива дъга. Цветовете й сияели като изпрани с Бонукс.
- Тръгваш по дъгата и вървиш все по нея – тя ще те отведе до Страната на сляпото глухарче! – заповядала Клотилда, и проследила с поглед как Ной изпълнява инструкциите й с наведена глава. След като се уверила, че разбойникът няма да се върне, феята литнала към Аладана, за да занесе радостната вест. Когато пристигнала обаче, пред очичките й се разкрила страшна картина: на мястото на любимото й кралство сега имало голямо безотточно езеро. Тя махнала с пръчицата към личицето си, и отчаяно заплакала:
- Какво направих!! Заради един разбойник потопих собстветното си кралство! Къде си, кралице моя?!
Отговор не последвал. Щеше ми се всичко да завърши добре, но понякога дори приказките имат тъжен край. Ако това ще ви разтуши, след малко на повърхността на водната шир изплувал сутиенът на кралица Корнелия.
Поне Клотилда ще има къде да живее.