автор: forget-me-not

Как искам вяра, за да мога
една молитва само да прошепна.

Отдавна бях забравила за Бога ...
В тефтерчето си ще отметне,
че истините свои премълчавах,
обидите залепвах за небцето
и въпреки това, напук оставах
в юмруци стиснала ръцете.

Как искам вятър, чийто порив
ще ме накара да летя в небето,
свободна от житейски спорове
и дребните борби на битието.
Да ме отвее някъде в простора,
далече от предателства и драми,
открила новия си път нагоре...
Сега аз вече няма да остана!