автор: mirei

така облечена
с подгъв и упойка
с ревери, вечери и притоци
на музика
разглезена от ежедневните дажби
на върха на ножа и езика
от гравюри върху нецелунати възглавници
скачени с всичко
с очите и безкрайните им преводи
с прозорците отворени
с двора, стълбата, полето

така облечена
с ехото
и първите му макове