Тази пролет е в бяло облечена булка
и ухае на млада трева и живот.
От лъчите погалено, свири с гъдулка
медогласно щурчето под синия свод.
Тази бяла невеста с усмивка разнищи
на балтоните стари хастара протрит.
И танцува на двора пияната вишна,
до лехите с покарал пипер и кромид.
Размножава се птичето ято което,
ще си тръгне със вятъра в есенен ден.
Ала днеска оглася със песен небето
и по птичи възпява светът прероден.
Белокори брезите с прически зелени,
като шаферки в парка кокетно стоят.
И врабчетата с хъс - тези малки гамени -
важно, важно по плочника слънце кълват.
Тази пролет със цвете в косата си крачи.
Тази пролет е влюбен и млад оптимист.
Недокоснат от своята пролет, обаче,
пиша пролетни думи на белия лист...