автор: jantreya

Вместо кафе изпивам чаша злато.
Намерих го в зори в една кутия
където крия всяко бивше лято,
щом ожаднея, тайно да го пия.
Различно е на вкус, но е прекрасно,
защото има в него много слънце.
На моите години е опасно,
ала напук изпивам го до дънце.
И позлатява всяка моя клетка.
И заблестява всяка моя мисъл.
Сега съм скъпоценна статуетка,
която и поет не би описал.