автор: atom

Разбирам те напълно – ти рушиш,
за да е отпечатана следата ти.
За да се чувстваш по-забележим
на фона на разбитите остатъци.

Това е твоят почерк, твоят нрав,
такава е присъщата ти роля.
Признавам, че е трудно. И си прав
да бъдеш възмутен и недоволен.

Макар, че по несгоди съм ти брат,
не каня страховете с друго име.
Аз също искам някакъв обрат,
но знам, че за това е нужен пример.

Говориш, че светът е в руини –
защо тогава го доразрушаваш?!
Ако желаеш да се промени,
ще трябва да започнеш първо с нрава си.

В началото ще мислиш, че си сам,
защото си излязъл от тълпата
и ще се чувстваш силно неразбран.
В началото. А малко по-нататък

ще видиш, че до тук си смятал все
жестокостта за смелост или сила.
Но в този миг оставаш по сърце
и някак всичко се е променило.

Оказва се, че има равен път,
от нечия добра ръка положен…
И другите сърца до теб вървят,
и вече няма нищо невъзможно.