автор: marsi

На Кирил

На гроба ти едреят
незабравки.
Луната слиза в синьото
на пръсти.
Нашушнат шепот
плахо срича вятър.
И само некролог за вечност
кръстът е.
На гробът ти
покоят е в зелено.
Предпролетно
щурец опъва струни –
разлива
нелогично нежни гами
във ехо на класическа китара.
И после
тихо ляга по платното
рапсодия за влюбени калинки.
Пониква нежност в спомени
след длани.
Разсънен от очакване
пейзажът е.
Небесни незабравки
обич сричат
оттатък сивото
в крило на ангел,
където
некролог е само кръстът.
А ти...
стихотворение навярно си!