(С копие, адресирано и до дядо Коледа)
Ашуре от твойте устни да си вкуся.
Болката ти спорадична да намуся.
Водопад от страст да ни залее.
Грозде кисело във сладко да узрее.
Дъжд пречистващ да ни пее песен.
Есен весела да бъде топъл старт чудесен.
Жилава и жизнена да бъде любовта ни.
Здрави корени и клони да направи.
Искри в твоите очи да виждам сутрин -
Йод за раните ми, щипещ и прочувствен.
Котка стъклена - кадем, да ни закриля.
Лодка със весла и каса бира.
Мъничко човече с твоя поглед.
Нотка на "безумие" да ни споходи.
Обичта ни топла да ни сгрява.
Полет на мечти във слънчева забрава.
Росна роза да ухае сладко.
Споделена радост не за кратко.
Търпелива заедност да ни събира.
Утро винаги в душите ни да се намира.
Фигурни пързалки за през зима.
Химикалки с вдъхновение да има.
Цапаници цветни, рисувани с сърцата.
Чайка бяла, пътя начертала в синевата.
Шарени и искрени молитви по Великден.
Щурави мостове над вечността да построиме.
Ъгловато мрака да загърбим.
Ь със неговото О да го прегърнем.
Юлска люлка люшкащо да ни люлее.
Ягоди опиянени в дивата гора да си намерим...
Нова азбука не мога да измисля,
А пък как го искам!... Много искам...
А пък ти ... уплашено да се замисляш
недей. Аз само тъй го искам...
Все така да те обичам!