автор: Mierin

Мрака поглъща дъжда,
тъгата покрива света-
огледало счупено от тъмнината
отразява студа във душата...
Кръв от прозрачни сълзи
отмива бели мечти...
С отпуснати черни крила
прегръща ме мъртва душа...
И падам в калта омърсена
от грях и страх озлобена
и търся пътека към Рая-
но Ада,Ада е края!
В сняг се превръща студа,
бял се прокраджа деня
и виждам с очите си слепи
хладното слънце да свети-
не жар,а сребро е това-
горя във лед,светлина...
Със мене снежинки изтиват,
със мене към гроба отиват-
пълзя по пътя сама,
а в края ме чака-бяла Смъртта...