автор: severianin

Тук нощната тъма не слиза от небето
и не струи от корените на тревите –
тя чака спотаена зад могилите, където
огромния си скъсан черен шал разплита;
и здрачният ветрец парцали нощ довява
пилее ги над къщите и под стрехите,
върти ги, трупа ги – и притъмнява,
                              притъмнява,
додето бавно станат видими звездите.

И духва вятър, и нападали сред клоните,
висят листа-звезди по ореха и мигат,
като светулки светозарни сънища се гонят,
изгрява месецът рогат, нощта пристига...
И сянката на сенките в полето слиза,
и гъст и сладък аромат на дюли носи,
простира мракът на въжето звездна риза
и я суши на вятър сенокосен.

Като вълшебна партитура в небесата
звезди по облачното петолиние сияят
– дивертисмент за флейта и за вятър
под диригентството на ангелите в Рая.