автор: TeaNicolaeva

Санчес отваря прозорците и слънчевата
светлина се спуска по пода, плъзга се по
килима, прекосява надлъж въздуха и се
промъква до гардероба.

Там лъчите чакат тихо.
Той отива бавно до него и отворя двете крила.
Така те огряват прозрачните кутии, пълни с
дъждове. Всеки един от тях блести със своя
дъга. Най-отпред се намира една по-необикно-
вена кутия. Вътре на мокра пейка, в безлюдна
градина седи жена. Стойката ú е спокойна и
нито едно нейно движение не издава чувствата
ú. Очакване?! Жената намята качулката на
пелерината си, посипана със звездния прах на
много самотни нощи, и се заглежда отново в
хоризонта. Изглежда толкова мъничка в
правоъгълното пространство, притиснато от
другите кутии.
В празната стая заваля! Време е за лов!
Тихо ромолят облаци и, докато се издигат
нагоре през първото, второто, третото, четвър-
тото, петото и шестото небе, все още не знаят,
че са дъждове. Като стигнат до седмото,
сълзите им за сбогом са толкова истински, че
Санчес плаче заедно с тях, когато ги улавя.
Част от улова винаги носи на голямата си
любов — отдавна на някое от небетата, призна-
вайки, че ще я обича вечно. Всъщност този жест
не е нищо повече от връщане на дъжда, с който
тя го дари приживе. Така по цялото гробище
цъфтят рози с цвят пепел от дъжд. Санчес я
събира в ленени торбички и раздава на
угнетените и безлюбовни жени, които го
благославят ден и нощ за подареното късче
любов.
Ловът на дъждове е подаръкът му за всеки
рожден ден!
Слага на масата торта с една свещичка и,
преди да я духне, си намисля желание. Това е
последното му празнуване. Вече няма да е сам.
Дъждовете в гардероба се разромоляват,
светкавици пращят по ръбовете на тъмното
пространство, а летните бури блъскат по
капаците на кутиите. Звукът от този нежен хаос
приспива Санчес на фотъойла. Събужда се,
когато една ръка го докосва. Наричат ме
желание — чува в просъница.
От тюркоазената пелерина, ушита от
звездни прахове, капе вода и струите дъжд го
заслепяват на фона на пристъпващия залез. Тя
взима ръката му в своята. Някъде чува, че по
далечни острови много ръце взимат други ръце,
много глави се скланят върху широки мъжки
рамене и всички седят по пейките на
дъждовните пътища.
Само Санчес няма да пътува. Той и
Мерседес имат кратък път. До една позната
пейка. В дъжда. Тя го загръща с перелината.
Имат цял живот да си посадят роза. И цял един
живот — да я превърнат в пепел.

Следва продължение...
.