автор: introvert

Ти си плод
в края на лятото,

който дълго е зрял,
за да ферментира сладостта
и избухне ароматът,
от който полудяват осите,
ако няма кой да го откъсне.

Откъсвам те със зъби
и длани нежно, много нежно,
за да не нараня целостта ти.

И те вдишвам,
вдишвам те.

До последен дъх.

Или като първото вдишване
(преди да проплача),
за което бях
забравил.