Изначално море
На пода в банята,
рисувам восъчни сърца.
Смесваме своите “топло-студено” –
потича наше “приятно”,
за да открием
най-сърцатия архипелаг.
Нимфа на ясена
На пода в банята,
рисувам восъчни подкови.
Подковани със щастие,
препускаме между капките.
Лъжлива шипка
На пода в банята,
рисувам восъчни рози.
“Трън в петата” е
мярка за чувствителност.
Все още ходим боси.
Конфитюр
На пода в банята,
падна небето.
Рисувам му восъчни герои.
С нас героите станаха повече,
а небето – по-малко.
Последната дума
има обективното “рибешко око”.
Щрак!