автор: oziris

Когато видя твоя снимка
със таз омайваща усмивка...
и тез очи, и тез очи зелени
щом зърна, нещо се обръща в мене...
И знам, от тебе имам нужда,
макар сега ти да си чужда...
А също знам - не ще ме чуеш,
каквото и да ти напиша,
безсилни гаснат мойте думи,
безсилни, кухи и излишни...