на Десислава
в планината вали сняг,
а ски ми се не карат
утре ще има кушии
и конете ме чакат
но съм "скапан” –
скараха ми се думите
и нищо не пиша
един приятел
е с подута буза,
в зЪбите му – трЕнзел
как да го целуна
като дим и кал ръми...
не ми се диша
поезия ли –
каква ужасна криза
мълча, паузa, зрея,
но ти пиша
пиша
пия…
тегне
две кила
тъга